В едно свое писмо до сина си в Испания майката на писателя ще възкликне:

„Испания – това бе твоята мечта, скъпо, любимо дете! И ето ти сега си там! Със своята вековна култура, със своите исторически паметници, Испания ще те облъхне цял, ще те опияни, ще те вдъхнови, ще те прероди.“

Любовта преражда, като че ли безвъзвратно, една богата, егоцентрична, разглезена англичанка – Фани Хорн и тя открива друг човек в себе си – всеотдаен, самопожертвователен, любящ, без да чака награда и ответ…

Любовта преражда и французина Жак Мюрие, завършил медицина в Париж, следва Фани „по игралните казина и дансингите“, само да е близо до нея, да усеща дъха и…

Заради нея отива в болничния лагер в Пеня Ронда и се превръща в истински лекар.

Лекар, който се посвещава на болните и умиращите, който не щади себе си, а приема работата си като мисия…и си отива от този свят, гледайки с влюбени очи онази, която искаше да има за цял живот, а беше с нея толкова малко…

Любовта преражда и фанатично предания на католическата империя – йезуит – Рикардо Ередиа.

Испанецът не може да загърби вярата, за да погледне любовта в очите, но тази любов е по-силна от всички идеи и вери.

И признанието на любовта му към Фани се слива в едно с молба за прошка пред Бога.

Изстрелът слага край на това мъчително прераждане…

Една Испания, където „като че ли светът си дава среща, за да разреши проблемите си“.

Димитър Димов вероятно е копнеел за някакъв Нов Свят, друг свят – може би по-хармоничен…

И ние…

Копнеем…