Паметникът "Създатели на българската държава" е нееднозначен паметник. Като част от честванията на 1300 години от създаването на България, той е създаден като материална проява на идеологията на БКП от онова време. Но за разлика от повечето други паметници от комунистическата епоха, този паметник е поддържан и след 1989 г.: отчасти защото е свързан с Шумен, отчасти защото се занимава с история и минало, които не се свеждат само до комунистическата епоха. Със своя нееднороден естетически подход мемориалният комплекс предоставя на посетителя преживяване, което само по себе си не е еднозначно и не може да бъде сведено до една идеология: С представлението артистите приканват публиката да изследва точно тези нееднозначност и да установи ново отношение към паметника.

Както никой друг паметник от времето на социализма, "Създатели на българската държава" предоставя голяма сцена. Посетителите, когато се движат между скулптурите и мозайките, се превръщат, почти неволно, в актьори. Досега на това място не е имало такива представления, които да са боравили с тази специфична сценична среда, която художниците на мемориала са проектирали. Представлението се опитва да установи точно това за пръв път като постави под въпрос паметника и неговите предишни интерпретации, и като предложи интерактивно участие на зрителите в представлението.

Докато в повечето театрални представления актьорите и публиката са разделени, ние предлагаме такова, в което самите зрители стават актьори (каквито хората вече стават повечето пъти несъзнателно, когато посещават паметника). Публиката получава слушалки със специално записана радиопиеса, която я приканва да изследва паметника и обстановката за да бъде негов посетител. Чрез слушалките публиката ще бъде инструктирана да изпълнява индивидуални или групови жестове и движения, които я свързва например със статуите около нея, със строителните работници, които някога са изграждали обекта, или с ритуалите на груповите посещения.

Всеки паметник, който се занимава с исторически събития като "Създатели на българската държава", е залог срещу времето-той документира интерпретацията на историята във времето на нейното възникване, но също така проектира интерпретациите на миналото в бъдещето и по този начин би искал да пребъде. Различните времеви пластове винаги се смесват в един и същ паметник. Представлението иска да разплете тези времеви пластове, като използва метафората за пътуване във времето. Зрителите ще пътуват в различно време-както историческо, така и граматично и там те ще имат възможност да установят различни отношения и гледни точки към паметника.

Представлението разглежда темите за властта, управлението и тялото поставени в контекста на въпросите за идентичността-Кое сме ние? И може ли вкамененото минало от паметника да оживее днес?

Работата в Шумен е вече петото сътрудничество между Стефан А. Щерев и LIGNA от 2014 г. насам. Това е третата им колективна работа, която се занимава изрично с паметник от комунистическата епоха. Двата й предшественика (Нонумент 1 от 2019 г., занимаващ се с Дома на комунистическата партия на Бузлуджа, и Нонумент 2 от 2022 г., направен за паметника на съветско-българската дружба във Варна) бяха номинирани и наградени с Националната награда "Икар" за съвременен танц и пърформанс.

LIGNA, родом от Хамбург (Германия), през последните 20 години арт групата придоби международна репутация с представленията си, които се обръщат към публиката като колектив от създатели. През 2017 г. те получават наградата "Георг Табори" - най-важната награда за свободната театрална сцена в Германия.

В България са представяли многократно работата си на фестивали като Антистатик, АСТ - фестивал за свободен театър, Нощ на театрите, провеждали са много творчески работилници и семинари.